Знаете ли, драги ми читатели... много пъпеши има на тоя свят и много дини има... Тъжна ли е тази констатация, аз трудно бих определила... И тъй, на шега, на майтап, господин пъпеш залюби някаква пъпешка. Но той знаеше колко е трудно обичаш, след като вече си обичал веднъж. Странни тикви имат пъпешите и рядко мислят за семките, които носят в себе си.  Дините от своя страна пращят от сладките си сокове и червенеят отвътре, докато повърхността им зеленее. "Как ще си умра млад и зелен" казваше преди време поетът... само че той не мислеше за дините тогава... И дините умират зелени и млади, но сокът в тях тогава е най-сладък. И малките черни семчици, наредени в редичка, чакат своя господин мишница. Ооо, колко е малък светът... възкликна една зелка, заровена в собствените си листи. О, колко е дълъг пътят на ходещите и мъчен е, защото пак ще се върнат отдето са минали. Само краставиците пилееха поглед в небето, неразбиращи, че слънцето отразява червенината на домата. Тъй ще свърши приказката, драги ми читатели... и казвам приказка не като форма на нещо магично, сътворено да обогати детската душа, а приказка като самотен старец, притихнал до изсъхнала върба, захласнал се в собствения си глас. Навън отшумя дъждът и се разпука нов живот...