Ето че отново настъпва това време на годината, в което животът се възражда. Време на подем, радост и фини благоухания. Такава би трябвало да е пролетта на тази планета. Но истината е, че още е студено и цветята не искат да излизат от къщите си под земята. Тъмна и безплодна изглежда тя за поглед, който не умее да вижда под повърхността.
По пътя, по който вървим, още не е поникнала тревата и камъните остро се забиват в стъпалата ни. Може би някои хора, подобно на хобитите, са свикнали да ходят боси и не им прави впечатление, но за други всяка крачка напред е болезнена и изминатия път зад тях остава белязан в червено.
Това, което започна още преди две години и продължава до ден днешен е следствие от вече направен избор. Човек не може да избегне последствията от действията си и не бих сочила този или онзи, като виновен. Погледът трябва да стига по- дълбоко, под повърхността на проявите и да вижда същността им.
Създадените условия на разруха укрепват духът ни, дават изява на такива ценни ка ...