По щампата
/из сборника с ужасии "Тя"/
На първата официална среща – той се подготвяше за нея седмица, преодоля студентската мизерия и събра дори 4 лева и 20 стотинки от заеми за вечеря, демонстрирайки студент-богаташ, тя му даде първи нишан. Когато той гордо попита келнера за пилешка пържола, тя невинно отбеляза:
- Аз пък си представях моя бъдещ мъж като двойник. Заедно да харесваме едни неща, да избягваме други…
Като всеки мъж в подобна ситуация, той беше бавнозагряващ и откровено оглупял. Погледна я с кучешки въпрос в очите: какво трябва да направя за щастието ти, господарю?
- Не обичаме пилешко – обясни му тя.
Той бавно включи мозъчната дейност.
- Мммм… Кои вие?
- Аз, мама, тате, брат ми. Не обичаме пилешко…
За момент в галактическия му мозъчен мрак просветна искрица.
- И четиримата – едно и също?
После искрицата тъжно угасна.
- Да, разбира се. Какво семейство ще сме, ако не сме близки и по яденето, и по бита, и по мисленето…
Ако беше с друга, той щеше да постъпи нормално – да се позасмее, да мине на нейно ниво с вицове и клюки, да я заведе и да й покаже апартамента си, с упор на спалнята, по-конкретно леглото и още по-конкретно тавана над него.
Обаче… С нея. Идеалната, красивата, умната, добрата, грижовната, толкова точно отговаряща на мечтите му, че вече изместваше всичко розово и нежно облачно от съзнанието му…
Та за една пилешка пържола ли…
Локи си знае работата. Ожениха се. И тръгнаха по нейните мечти и виждания.
- Скъпи, нали ще живеем в нашия град?
- Наш ли? Май е твой…
- Аз винаги съм си представяла…
Премести се. При романтичните си позиви.
- Мили, трудно ще ни е сами. Мама и тате ще помагат, апартаментът ще го построиш с една стая в повече…
- Ама те нали си имат жилище?
- Аз винаги съм си представяла голям дом, с голямо семейство…
Апартаментът се получи хубав – макар и скъпичък. Той тегли заем, родителите му помагаха, от братовчеди и приятели зае. Нейните не участваха – имаха доста разходи, нямаха пари за харчене, пък и брат й щеше да се жени, та апартаментът им трябваше…
- Скъпи, ти се връщаш следобяд от работа. И си свободен, а това, според моите представи, не е полезно… Намерих ти работа. Хем ще се развличаш, хем пари ще ми носиш…
Работеше, носеше, не ги виждаш…
- Скъпи, тук от заплатата ти се губят едни пари…
- Скъпа, отбихме се с приятели в ресторанта. Решихме…
- Скъпи, аз винаги съм си представяла семейния бюджет на куп, събран, подреден, разпределен. Пък после…
- Но ти вземаш парите и аз не съм виждал бюджета на куп…
- Е, нали са общи пари? И аз ги разпределям от наше име. Защо да те тормозя с подробности? Ето ти пари за хляб, купи и зеленчуци, върни ресто…
- Скъпа! Ресто от това?
- Е, ще успееш, де… Аз винаги съм си представяла…
Един ден се случи катастрофа. Тя му обясни какво да направи, каква кола да й купи, колко да даде…
Обаче, кола на тая цена нямаше. И тук, и в областния град. Прибра се той, сложи парите на масата.
- Скъпи! Трябваше да купиш колата…
- Няма! Кола на тая цена няма! Просто няма…
- Не може да няма! Според мен, трябва да има. Трябва!
- Скъпа, реалността не отговаря на вижданията ти…
- Че какво ме интересува? Искам – значи трябва! Върви, скъпи, потърси…
И той тръгна. Потърси. Но не кола…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Пепи!
-
Поздравления!
Много точно, кратко и ясно "нещо от живота"! -
Благодаря, Мария!
-
Еееее, ама то и железни нерви да имаш, пак няма да издържиш такова женище-вълчище! Късно се усети, че бягство му е майката, но все пак го стори докато е жив.
Поздравявам те, Генек!😃 -
Благодаря, адаш!
-
С такава жена, късам синджира! Иначе работата на тепане отива 😊
Ма то, лирическио, същото прави 😊
Поздравявам те. -
"Скъпи" сигурно е агентурното име на Светльо Влюбчиев от квартал " Надежда", а учеше го майка му да си намери жена от Ж.К. " Сухата река"...
" Там, мамо, нямат вода, значи не знаят да си мият чиниите! По добре така, мама, отколкото цял живот да те лизга жена ти!" -
Благодаря, Симона, Мариана, Стойчо!
-
"Скъпи " му излезе твърде скъпо!
За един, щом е мечтана приказка,за другия, в буркана с туршията-остава само маринатата!
Много лаконично и логично!
Поздравления, Георги!🤝 -
Ехеееее, голямо търпение има този мъж! Последният ред чак мен успокои и зарадва! 😁
-
Благодаря, Светулке!
-
Закономерно, дълго изтърпя. Мислех си, че по-рано ще отплува.☺
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
