27 abr 2004, 22:16

По-скоро картина 

  Prosa
1864 0 9
"А ти помниш ли, когато ..."
"Бяхте малки вие тогава, сигурно не помните ..."
"Цвете, подай ми кутията със снимките ... " - отдавна съм й простила, че ме бърка с дъщеря си. 70 и горница години тежат натрупани в бръчките по лицето й, във всяка една извивка на артитрните й пръсти, във всеки един бял косъм. Баба ми. Нося името й както се носи медал.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нося името й както се носи медал.
    !!!
  • atanas_dvk (Атанас ) - не знам какъв е статуса му в момента, но не виждам пречка да е и двете Нищо по-хубаво от администриращ автор :-Р
  • не знаех, че Иван е администратор, звучеше ми като автор...
    Поздрави!
  • atanas_dvk (Атанас ) - спорихме за жанра преди 2 години с администраторите това би трябвало да разбереш от коментарите
  • Интересно...
    но нещо не мога да схвана коментарите : ))))))))))))))))))
  • И двете ти неща ме залюбопитстваха.
  • Наистина ми хареса.
  • Уточнявам - колебанията ми бяха за това къде да го публикувам (защото не съм сигурен дали е точно за "разкази", а не дали да го публикувам. Затова ако някой ме е разбрал погрешно и мисли, че подобни произведения са нежелани да не се притеснява - не само че това не е вярно, а напротив - те са желани и уважавани, както всяко произведение на всеки автор.
  • Дълго се колебах дали да го публикувам, но реших, че си заслужава, макар че не е разказ определено.
Propuestas
: ??:??