ПОВЯРВАЙТЕ МИ
От няколко дни с Трифон като, че ли ставаше нещо. Бързо се изморяваше, а и работата не му спореше. Ядосан от мисълта си, той се наведе да вземе една дъска, но тя се завъртя като жива и падна пред него. Изгледа я накриво и се наведе отново да я вземе. Остра болка го секна в кръста. Изправи се бавно, като се държеше за слабините.
– Ей, Трифо? Ти на работа ли си или… Като те гледам, май на ръченица те избива – сепна го гласа на началника.
– Ех, началник…каква ти ръченица. Нещо не съм добре.
– Ха, ново двайсет…и какво ти е злето, а ? – с тънка ирония му подхвърли той. – Абе, знам ви аз. Преди да ви дам заплатите, все нещо не ви бива.Ама като ги вземете, паричките, сте си много добре, нали?
– Виж какво, началник, действително не съм добре.Та ще замоля, ако може да ме освободите за днес, щото… - не довърши думите си Трифон.
– А на лекар ходи ли?
– Ходих, ама не можах да дочакам, пък и много хора имаше, та-а..
– Така не може, Трифоне! - пресече го началника. – Работа виждаш има ...