"Преди да си тръгнеш, целуна устните ми, каза ми, че никога няма да ме оставиш да забравя тези образи"... A Fine Frenzy - Almost Lover... Хубава песен, нали? Преди да ме забравиш, я слушаше често... плачеше на нея... мислеше си за мен. Е... нещата се менят с времето. Сега аз плача с мисълта за теб, сега аз не мога да живея живота си нормално. Обещах ти вечна любов, обещах ти никога да не те забравям... и ти ми обеща. Запомних последната ти целувка, последното докосване... а ти помниш ли ги? Спомням си и последния път, когато те видях... как лежахме един до друг... аз те помолих да ме прегърнеш, защото имах нужда, а ти ми каза, че пода бил студен и стана... отиде до прозореца и ми обърна гръб. Тогава усетих студа... да, подът наистина беше студен, но го почувствах, чак когато ме остави... и не само подът... сърцето ти беше студено, усмивката ти - също. Казах ти, че искам да си вървя... защо ме притисна към себе си? Защо отказа да ме пуснеш тогава...? Сякаш само за миг ледът се разби на ...