Почти тривиална история
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един до друг и не смееха да промълвят. Мисълта на момичето беше скована от едно единствено нещо. Мотрисата всеки момент щеше да дойде и да ù отнеме този човек. Щеше да прекъсне миговете, които бяха осмислили деня ù и които я бяха направили щастлива. Щеше отново да тръгне сама и да живее със спомените от срещата неопределено дълго време. До следващия път, неопределения. Този, който можеше да се случи, но можеше и никога да не стане. Душата ù се свиваше. Човекът пред нея леко се усмихна.
- Хайде, аз май трябва да се качвам.
В дъното на тунела се беше появила червеникавата предница на влакчето и приближаваше с бавна скорост. Потокът пътници понесе двамата чакащи и ги изтласка малко напред. Една тънка ...