Под обсада
Отворих плахо и безнадеждно едното око.
- Стой! Къде ще ходиш?
Така си и знаех. И защо трябваше да се връщам пак в тая реалност?
Бавно надигнах втория клепач, с мъка концентрирах поглед в тавана. Те не обичат да ги гледаш в очите, но пък нямаше как да сведа глава надолу – на кревата бях. А и задължителният скафандър пречеше.
- Ами… До тоалетната… Щото нали… Таковата… Простатата…
-- Ей, тоя става нощес два пъти и сега пак! – чух бивш нежен глас откъм половината на жена ми. Разпознах – втората смяна е застъпила, тази беше по-проклета и от отдельонната си. Съжалих жена си. При мен поне беше на смяна още млад контрольор, все още владеещ човешкия език.
- За нощта имаш две разрешителни за ходене до тоалетната – строго каза той – Използвал си ги, ето ги в папката…
Плахо промърморих:
- Ама нали вече е утро…
- 5 часа, 55 минути! – отсече гласът – До сигнала за ставане остават цели пет минути…
Стисках… А пред очите ми все провокационни картинки – онова безотговорно пикаещо момче в Брюксел, Ниагарският водопад, Потопът…
В 6,00 часа станах. Контрольорът прие разрешителното и проследи обличането ми. После се втурнах към… Не, не към тоалетната. Към вратата на спалнята. Където предоставих на човека на КПП-то разрешителното, личната карта, решението на НОИ за пенсионирането ми и това на ТЕЛК-а, даващо право на спешни посещения в аптеки и тоалетни.
Пред тоалетната изчаках на опашката – жената и тъщата. Дами, все пак, поне по документи. Минах и тамошното КПП, преборих се с леко заяждащото кранче на скафандъра, с удоволствие изслушах тихия пролетен дъжд в тоалетната чиния…
После – контролно измиване на чешмата, проверка от санитарните инспектори пред банята, допускане в трапезарията, подпечатване на купона за първо хранене днес.
Натам програмата си беше ясна – разговор с жената, скарване с тъщата, табла с тъста, наказателно гледане на вчерашната пресконференция на Националния оперетен щаб, Общонародния доброволчески щаб, Държавния санитарен щаб, Медицинския контролен щаб, Партийния ликвидационен щаб.
И след това – за награда, пряко включване на днешната пресконференция на Регионалния охранителен щаб, Спасителния щаб, Всеобщинския местен щаб, Охранителния щаб и който там щаб още се беше пръкнал.
За разтоварване покрещяхме в скафандрите срещу заразата и неизвестните сили, искащи да разрушат здравата укрепена Вавилонска кула на пазарната демокрация. След тая петминутка на омразата започна часът за любовта - изпяхме дитирамбите в чест на нашия Вожд и учител, Великия пожарникар, гасящ огньове всякакви и разчистващ пожарища и пепелища от остатъци, хора, идеи...
Привечер пристигна отговор на подадената миналата седмица молба за разходка по стълбището на кооперацията. Подписано от Който трябва. И допускащо цели три минути – но само с домашния любимец.
Взех хамстера, зарадван, че не отглеждам гупита и хеларии, както комшията Пешо. С 50-килограмов аквариум не е леко да слизаш и се качваш по стълбите. Виж, другият комшия – Ванката, е по-добре. Суперщабът приел решение, че балдъзата може да се смята за домашен любимец.
Върнахме се навреме. Минахме през трите КПП-та – на външния вход, на асансьора и апартамента. Малко запецване имаше при проверката на документите на КПП-то за хола – хамстерът пак сгризкал разрешението за допуск.
След което дойде шефът на охраната от нас и прочете телефонограмата. Във връзка с нарастващата опасност и безотговорността на някои граждани, Ултрасупердупер щабът нареждаше да се прекратят всякакви общувания между несериозните и безотговорни българи. Така че карантината ми вече обхващаше само кухнята. Как и какво ще ядат останалите не беше още изяснено, отговор се очакваше след седмица.
Но и аз не бях цъфнал. Тоалетната се оказа място за въдворяване на тъщата. За мое разтоварване – левия ъгъл на кухнята, досами балкона…
Ама нищо – нали сме живи. Благодарение на грижите за нас…
И въпреки остатъчното вредно чувство за свобода и някакви си исторически човешки права…
П.П. Мислех да го сложа при фантастика, пък и да бързам - за сряда го планирах. Избързах - утре ще бъде и това реалност.
Дали ще се смеете зад маските? Щото Големият брат гледа и от екрана ви...
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Елке, Красе!
-
Мътно време, а в такова време някои ще пострадат много, а други -ще се облагодетелстват.
-
Ама не им подсказвайте такива неща! Нищо чудно да ги въведат! Много ми хареса!
-
Благодаря!
И аз... Ама е много вредно да знаеш факти, които противоречат на правилните твърдения на властта...
Таман написах нещо - с извинение! - пак поетично! УжасТ! С каквито се събереш... -
Моите съболезнования! Аз вярвам само на фактите.
-
И пред хладилника...
-
Най-много домашни инциденти стават в банята - да забранят баните!
-
Виждам. И се замислям върху мнението на психиатрите, че пенсионерите ги убива най-вече ДЕПРЕСИЯТА!
Затвори ги, остави ги без контакти, всеки ден ги облъчвай със заплахи и страх... И бюджетът на НОИ е осигурен...
Отделно, че има огромна разлика между реални действия и хаотично мятане. Обявяват едно, после го отменят, нямат планове нямат перспективни виждания, най-важното - нямат интелект.
Всичко е проба - грешка - проба - грешка...
На наш гръб.Видях иинтересни твърдения - 12% от мъртвите са починали от болестта, останалрите от какво ли не съпътстващо. Майка ми почина - падна, счупи крак на две места, изкара пет дни. Това означава ли, че трябва да се забрани ходенето от старците, щото именно счмупването взриви болния й организъм?
За да не те лъжат - вярвай по-малко.
"Подлагай всичко на съмнение!". Кант, макар че го приписват на Маркс.
П.П. Малко са онези, на които са им носили пионерските връзки на крака. Сещам се за овчарчето Калитко, Митко Палаузов и сега ти... -
А това си беше чиста проба лична обида.
Приемана съм само за чавдарче, пионерската връзка ми я донесоха вкъщи - бях в гипс. Не е във вярата въпроса, сенсей. Тук сме с полицейски час. Хората над 62 нямат право да излизат изобщо. Препоръка на китайските лекари и епидемиолозите. Виж Италия, виж Америка. -
ясно...
още? докога?
нямам думи... -
Благодаря, Пепи!
Лобито зад Дуловската гаубица още държи аналгин-хинина под ключ. И го изнася с печалба... -
Толкова добре е написано, а нещо смехът ми го няма...
Тротоари, градинки, всичко е оак.но с кучешки, в градинките между блоковете се разхождат с кучета, вървят си на малко разстояние и си говорят, а на мене ми се свива сърцето за старите хора и инвалидите.. Най-големият убиец на старостта бил депресията. Да не може да поседне на някоя пейка. Имам съседка в квартала, която се грижи за дъщеря си, инвалид с церебрална пареза. Водеха я в център за подобни по половин ден, Сега центърът е затворн. Оня ден ми се обади и ми сподели, че я е бутала с количката на разходка в Лидл. Била щастлива да си избира сладки неща.
И непрекъснато ми показват по тв-то някакви звезди, дето могат с кинтите си и 300 години да си седят у дома. С един тон прислуга, да им имам изолацията. А пуснаха ли аналгин-хинина? -
Изразът е мъжки. Да мина да те взема или да взема да те мина...
Спазвай правилата на езика.
И ти завиждам за неуморната пионерска вяра във властта и грижите й за нас, горките. Направо се чудя как сме живели без нея... -
Да мина да взема, или да взема да мина? Млъквам, пък, ако "избие", друга откачалка ще е. Исках да кажа - тя ще го напише.
-
Току-що отмениха задължителното носене на маски. А тази наредба противоречи на закона срещу тероризма от 2016 година. За неносене на маска искат 5 000 лева, за носене /по оня закон/ са 1 300 лева.
Извънредни мерки - за наше спасение? Или просто има едни маски за продан?
Каквото и да ти говорят... Знаеш го.
Както казва колегата: "Останалото е мълчание!". -
Така е, сенсей, просто в конкретния случай "отнемане на свободата", или поставяне на икономическите интереси пред живота на хората и това е избор и свобода. Да не се придържаш към приетите мерки, също.
-
Благодаря, Мариана, ДПП,Надя, адаш!
Надя,
обикновено заплахата е средство за получаване на нещо. Примери в историята - бол. Например, извънредните пълномощия за Цезар, Наполеон, Хитлер, Бор... и така нататък... -
Никак не ми е смешно и за първи път си позволявам да не се съглася с героя ти, сенсей. Все пак скафандърът е добра алтернатива на урната...Не дай, Боже!
-
В Русия съм, в Русия съм...
По засмях се, особено това, за балдъзата домашен любимец беше много яко, но... Вече не ми е до смях...
Току що дойдоха от не знам къде си, и сега съм като теб, но моят ареал на обитаване е в обора, при магарето, а то, пустото, се оказа джендър и само ми намига...
Поздравявам те. -
Отдавна се чудят как да въдворят "ред" и "дисциплина". Възможно е скоро да стане, с тези темпове на приемане на взаимноизключващи се закони, разпоредби и членове... Остава само един въпрос, след смеха, разбира се: "Какъв е смисъла на живота?"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
