22 jun 2016, 8:02

Под знака на Йозеф Швейк 

  Prosa » De humor
702 0 0
2 мин за четене
В школата за радисти взводен командир ни беше старшина-школник Валери Цветков. В началото на военната служба той ни запита дали знаем как се казва и сам си отговори: «Казвам се старшина-школник Цветков.» Един от нас, за да покаже знание по въпроса, добави: «Валерѝ Жискар Дестен.» (Той тогава беше президент на Франция.) Взводният постоя две-три секунди като цапнат с мокър парцал, колкото да осъзнае какво е чул. После бързо се окопити, тегли една кратка реч за недопустимостта от фамилиарничене с началството и нашият аскер-аркадаш получи първите си два непоряда.
Вечер преди лягане се провеждаше вечерна разходка – 10 минути маршируване с песен под командите на младши сержанта Тончев. Веднъж, когато строят се беше разтегнал, той изкомандва: «Стой! Равнис!» При «равнис» вземаш една ръка разстояние, т. е. тупваш предния по рамото. Един от взвода реши, че звукът от тупването щеше да заглуши един друг звук, излизащ по-отдолу. За беля обаче въпросният звук мъничко превиши прага на чувствителност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??