Прибирам се аз вторник вечер вкъщи и не мога да си сваля сакото. Бре, да му се не види, то бива да работи човек, но чак да се срасне с костюма, то си е жив фанатизъм. Дърпам го това сако, опъвам го и накрая - „ряс!" - ама отгоре до долу, ви казвам - цепка като слънце! Какво ти слънце, петст'ин лева костюм - щях да умра на място! Да, ама не - друга смърт ме чакала мен, а аз нея хич не съм я и викал... Тъкмо се събличам и ме засърбява гърбът, ама доста така... съмнително. Рекох да се почеша и какво да набарам?!
Цял нож. В моя гръб. Ами сега? Веднага звъня на Нора, защото тя има опит в тия работи. Даже има и разказ по темата, което си е кажи-речи научен труд.
- Ехей, ти се сети да звъннеш.
- Еми... работа има тия дни, та все не остава кога...
- Как си иначе, поне върви ли работата?
- Върви, върви, пък спре... Бе, Норе, чакай да те питам аз нещо...
- Кажи, де
- А, бе, какво се прави за нож в гърба?
- Е, какво да го правиш... теб боли ли те?
- Ми, наболява ме малко гърбът, да ти кажа...
- Е ...