Аудито пееше по магистралата.Ами да, прибира се у дома.
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в един рекламен надпис.
Още не бе напекло, по радиото се носеше любимата ми гръцка музика, Наташа Теодориду, Паскалис Терзис, Елена Папаризу, почуквах по волана в такт с музиката и нестройно им пригласях.
Ще имам време да сложа от ракията в камерата, да се обадя на колеги по съдба-гурбетчии и гурбетчийки в Атина.
Така де, винаги се канехме на измислени поводи, като в казармата '' Дай тон за песен... - Ама за коя песен, другарю
ш'на...Абе ти дай тон, пък ще изберем песента в движение...''.
Та и ние, измисляхме си поводи да хапнем, да пийнем, е и съботно-неделно разменяне на флуиди с женичките. Ама кой не иска да го погалят или погали, хайде бе , не сме залитнали, праволинейни сме, само мъж с жена ...