Дориан се събуждаше бавно.
Не бързаше за никъде, защото днес бе събота, а и имаше празник, при това двоен!
На 14 февруари честваше и рождения си ден, а и новоизлюпения празник Св. Валентин.
Усещаше топлото тяло на жена си под завивката. И двамата се бяха усукали в одеялото до брадичката, защото нощем изключваха радиатора, та да спестят някой лев.
Усмихна се.
В съзнанието изневиделица нахлу сънят.
Имаше чувството, че не е сън, а нещо съвсем реално.
Яви му се един, който твърдеше, че е Св. Валентин.
Приличаше на зализан арабин с тъмен тен и черни и лъскави като на врана очи.
Представи му се и му съобщи, че щял да му изпълни едно желание. Щяло да бъде подарък за празника, зер Дориан бил по-специален - нали се бил родил точно на 14.
Първоначално Дориан се озадачи, защото светията му се струваше малко хлъзгав. Приличаше на месаря Игнат, който все го прецакваше и му пробутваше разни жили.
Светията се хилеше и продължаваше да му повтаря, че ще му прави подарък. Изглеждаше весел и жизнерадостен и накрая Дориан се отпусна и замисли, какво да поиска като подарък, защото усещаше, че това ще е кардинален момент.
"Искам да се превърна в онова, за което жена ми мечтае сексуално!" – каза той.
Светията продължи да се хили, но през очите му премина лека сянка, а две-три свети бръчици се появиха на святото чело.
"Сигурен ли си?" – леко озадачено го попита той?
"О, да! – възкликна Дориан. – Повече от сигурен съм! Безумно обичам жена си и искам да я направя щастлива!"
"Добре. – рече умислен светията, а доброто му настроение се топеше като пролетен сняг, но Дориан вече бе завладян от едни видения за половата си мощ и не обърна внимание. – Но да знаеш, че каквото направя като подарък, това ще си остане до края на дните  ти. – допълни Св. Валентин."
"Ще бъда ли ефективен до последния си дъх?! – с насечен дъх попита Дориан"
"О, да! Естествено! Не се съмнявай! – каза светията, но не изглеждаше много щастлив."
"Добре. Това е подаръкът, който искам и приемам последствията! – с грейнало лице викна Дориан."
Светията го погледна, положи ръката си на слабините му и измърмори неща, след което кимна и изчезна, а Дориан се потопи отново в съня си.
Сега се изтягаше, но чувстваше, че в тялото му е настъпила промяна. Усещаше кожата под пръстите си по-гладка и не напипваше косъмчета.
Усмихна се. Сега жена му щеше да изпълни всичките си еротични фантазии! Подарък за двойния празник.
Странно... Не усещаше типичната сутрешна ерекция, но пък в долната част на корема му пърхаха пеперудки...
Погледна надолу и забеляза, че одеялото е издуто на гърдите... Докосна тялото си с ръка и с нарастващ ужас установи, че са му поникнали женски гърди!
Паниката го завладя и той се вцепени, но накрая почти с отчаяние спусна ръката си между бедрата.
Знаеше отговора още преди да усети – на мястото на мъжествеността му сега имаше един чисто дамски орган...