Царството тънеше в разруха. Царят реши да залъже гладуващия народ, като обяви конкурс за избор на дворцов поет. Темата беше най-разтърсващото стихотворение, което да впечатли монарха.
Дойде заветният ден и пред портите беше строено почти цялото население. Излезе, че всички са поети, но истината беше, че на никой не му се работеше.
В залата влезе възрастен мъж и церемониал майсторът, съобщи:
- Ваше Величество, най-известният поет от областта Ванария, ще прочете свои стихове.
Старецът се поклони, разгъна един свитък, около 30 метра и зачете.
Първият стих беше за родината, за вакли стада, за тучни поляни и щастието на поета да бъде приет от Бог, защото земният му път свършва.
Царят се почеса по главата и каза:
- Другото!
"Великият" поет продължи с друго стихотворение и то пак беше за същото, че умира и е толкова неоценен, че се превърнал в слънчеви лъчи.
Монархът вече се прозяваше .
- Да спира! Всички сме велики да доказване на противното. Да влиза следващият!
Мъжът в ливрея с отчетлив гл ...