Когато Стамат Каракушки взе, че умря, цялото село изпадна в потрес. Не че Стамо е умрял, а защо баш сега!? В момент, когато беше напълнил бидони и бъчви със сливи, когато джибрите точно превряха и ставаха за варене на ракия, той, моля ви се, да вземе да умре! В първия момент някои от селяните дори си казаха, че си прави майтап, защото тази година Стамо беше надминал себе си. Де що имаше джанка или какъвто и да е плод, пускащ драгоценната течност, беше най-надлежно одрусана и съответно прибрана в съдове. Не му стигаше Пенкьовската планина, ама изтръшка и Ерулската, че чак и до Вискяр планина ходел! Пусти мераци за здраве! Е, не ходенето по баирите имаме предвид в този разказ, а желанието му да се дезинфекцира на всеки час. Шишенцето с ракия все до него. Мине час, Стамат го отпуши, удари един гълток и като примижи, изрече през пожълтял мустак „За дезинфекция, ще знаеш!” Дори нощем се дезинфекцирал! Това се знаеше от Петрана Кракушка, вярната му съратничка в живота и майка на трите сина-л ...