12 ago 2006, 14:02

Погребението на ангела 

  Prosa
1363 0 7
1 мин за четене
Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от него не останеше само споменът.
Земята беше посипана с розови цветове, но те бяха разкъсани и внушаваха само болка, докато не се изпаряваха под акомпанимента на собствените си стонове и превърнеха в сива пепел. Вятърът я поемаше и отнасяше в небитието. Песента на Съдбата звучеше с пълна сила, спокойно, яростна, неизбежна, гибелна...
***
Aнгелът лежеше безмълвно на мраморно ложе. На главата му бе окичен венец от рози. Безплътната му бяла роба се спускаше спокойно по тялото му, едва докосвайки земята... Очите му бяха затворени, лицето – невинно и бледо. Руси къдрици се разпиляваха надолу по раменете му... Дребни перца леко танцуваха около него... Въздухът бе натежал от напрежение. Внезапно в еди ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??