Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, аз се опитвам да се сетя защо изобщо се реших на тази лудост. По някое време от този безумен полет усетих, че досегашната посока се е изменила и се въргалям през глава в прах и трева докато главата ми не се спира в съседното дърво. Тук е самотно, и ми се струва много по-голямо от небето. Всичко е толкова масивно... Оп ето и Хари падна баш до мен. За малко да ме цапардоса по главата това говедо. Всъщност още от първия ден, малкото ми братче Хари ми се качва на главата, в буквален и преносен смисъл. Малка буболечка се е качила на носа му и ме гледа най-нагло без да подозира, че се намира на най-смъртоностното място на света за едно насекомо. Като цяло патките сме си много силни и опасни за вр ...