Емоция...такава емоция. Седя на място 8F в самолета, но място не си намирам от радост. Нито в самолета, нито в цялото небе. И ако всеки облак беше емоция. И ако всяка снежинка по върховете на планините беше сълза, изплакана за теб...то тогава аз летя над тях с усмивка. И ако небето над тях е толкова синьо и чисто, колкото го виждам сега. И ако слънцето залязва тъй красиво и пламенно, както го виждам сега. То тогава, ти и аз трябва цялото да го прелетим, любов моя. 

А ако ти не беше пуснал ръката ми, аз нямаше сега самичка да се рея над тези облаци. Ако ти не ме бе оставил сама в този полет, нямаше да будувам по цели нощи, мислейки за теб. Нямаше да ме боли така.