Носилката поскърцваше с несмазаните си колелца, бутана небрежно от един намръщен санитар. Неприятният звук накара част от седящите по столовете хора да извърнат глави. Пострадалата лежеше по гръб, без да мърда. Беше млада, на около двайсет и пет години, облечена в тесни сини дънки и кожено яке. Приятното й лице, чиито черти бяха някак изострени, вероятно от страдание, бе разранено и подуто в областта на лявата скула.
Санитарят паркира носилката пред травматологичния кабинет, където като по чудо чакаха само двама човека, и си замина. Жената се надигна на лакти и се огледа притеснено, хапейки устни. После погледът й се спря върху раздрания ляв крачол на дънките. Отдолу ясно се виждаше подутина, обагрена от лилаво-червени петна.
Извади телефона си, включи камерата на запис и след кратко колебание заговори:
– Мили приятели, тъжно ми е да го кажа, но двайсет години след падането на тоталитарния режим, въпреки че страната ни вече би трябвало да е демократична, станах жертва на полицейско нас ...