ПОЛИГЛОТ
- Хубава думичка, нали? На български ще рече многоезичник, но органът му е само един.
С тези думи започна днешната си беседа Академикът. Аз ви бях казал, че откак забраниха пушенето, вече в кафенето карти не играем, а беседваме. Беседваме за политиката, футбола, Дешка Дашната, глобалното затопляне и спадналата популация на жабите.
Академикът не е академик, но откак все си търси нещо и пита „а къде ми е това, а къде ми е онова” си присвои званието. Халал да му е, щото вижте днеска на къде го изби:
- Вий набори, добре знаете, че най-многоезичен е бил Негово светейшество, Папа Мезофанти, но това е защото не признавате за такъв Толю: чуждопоклонничество е това, антибългарщина и антикварталщина също.
Един ден на държавна и частна работа няма момчето, и вече 40-сет и кусур години е гларус по Черноморието. Ако и да не помните, името му е Апостол, но вий не го признахте за такъв и от малък все Толю му викахте. Сега, чуйте и доказателствата за номинацията му за полиглот:
Туй беше преди да влезем в родната казарма. С Толича чукахме цял юли щайги в Амбалажа, за да изкараме лев за къмпинг. Не къде да е, а на „Лес”. Ще речете, в гората. В гората, ама до Международния младежки лагер в Приморско. А там, рускинчета, чехкинчета, полякинчета, прозрачнокожести германки и засукани унгарки. Нея година дори корейки, казваха че ще има, но на място се оказа, че са рускини от Хабаровск.
Още в автобуса за Приморско, Толича пусна в действие многоезичието си. Заряза ме, примъкна се до една руменобуза словачка и „можем съде еба”¨. Аз очаквах да го фрасне, а мацката се отмести и му направи място. Фрасна го после, кога я помоли „да мръдне малко за да си изуе чурапъ” и така я изтървахме тая бройка.*
Даже не разпънали палатката и хайде на плажа. Тук Толича влезе в стихията си: „гутен морген”, „гутен так” и ги пипа, маже с крем, а аз го гледам като амсалак, щото по руски имах три и бях в групата по френски.
Още два пъти изтръпнах кога рече на полякинчетата „а хой” и на унгарките „они путке вано”, но понеже Бабаит-Иван не беше с нас, последствия нямаше.
Почти свършвахме парите и стягахме багажа, кога и на мен ми обърна внимание едно рускинче. Едно сламенорусо такова, с лунички и бистри очички. Нали съм с тройка по езика, пратих Толича за сватовник. Седя аз и гледам с половин око, как оня я доближава, усмихва се момата и кога оня рече нещо сочейки ме, девойчето ме изгледа кръвнишки, връцна се и веч не я видях. Не ме харесала, преведи ми Апостол и тъй си останах с пръст в уста.
Едва на есен, след час по руски си призна, че тогаз ù рекъл: „у ево разпрался джоб и нужна му иглушка и канец” - приключи словото си по номинацията Академикът и ни загледа очаквателно.
Ний, обаче нали не сме полиглоти, нищо и не разбрахме от словото му.
© Лордли Милордов Todos los derechos reservados