Какво още мога да кажа или направя...А и ти нищо няма да направиш. Е, предполагам, че края така или иначе щеше да дойде някой ден, защо не сега.

Питам се само дали всички моменти, които са означавали толкова за мен, са значели нещо за теб? Питам се...

Спомням си първия път когато те видях. В Лазур. Беше ми бегло познат от някъде, казах си, че си доста готин, но тогава бях с друг, дори не ми мина през главата да те свалям или нещо такова. Може би е за добро, та ти беше адски пиян. После направихме шоуто на цялата дискотека и бях прекалено заета да се наслаждавам на 5-те минутки слава. Хаха бяхме жестоки, понякога тайно се надявам някой чужденец да е снимал с камера или поне дигитален фотоапарат и един ден просто да получа колет с молба за автограф.

Спомням си и първия път когато разбрах за нея. Всъщност съм почти сигурна, че с теб флиртувахме тогава. Ако не сме, значи мен хич не ме бива във флиртуването! После тя дойде и те целуна... Трябва да призная, че доста се шашнах, всъщност вече ти бях хвърлила око – предишната ми връзка тъкмо окончателно се беше прецакала. Разочаровах се малко. Което е по-странно, ти веднага усети че нещо не е наред. Човеко, едва се познавахме...Защо имах чувството, че се познаваме от години?!

Помня и купона в Лили. Помня точно момента, в който влезе, а аз се разхождах от стая в стая и те засяках в коридора. Седна до мен. Защо седна до мен? Предполагам не е имало други места. Блузата ми имаше връзки на гърба – не спря да ме развързваш на майтап, а аз те подгонвах и ти взимах шапката. С тази сплескана коса приличаше на картинките на Грозното пате в детските ми книжки. Гонихме се из целия апартамент. После ти направи онази нескопосана шега и се извиняваше толкова време. Всъщност се надявах на нещо докато бяхме сами в онази стая... Но ти беше с нея. Вече няколко седмици! Като ти простих започна играта на бутилка, където ти направих онази огромна смучка на врата! Наричаше ме прахосмукачка седмици наред.

Помня първия път, в който се качих в колата ти. Цяла нощ ти се подигравах, а ти каза „Е, смятах да те закарам, но щом така мислиш...” и ми показа среден пръст. Точно когато се разделяхме и се отправих към такситата обаче, ти извика „Ей, хайде от мен да мине”. И ми пусна любимата си песен, с която вече ме беше поздравявал.

Помня концерта, на който си говорихме на стълбите на балкона. Тогава тя за пръв път видя заплаха в мое лице... Как ми се искаше да е права.

Помня, когато тя замина за София и с теб прекарахме почти целия ден заедно, не спирахме да си говорим, а когато се прибрахме си чатихме до 5 сутринта. На следващия ден дойде в онова ужасно време да ме гледаш как танцувам в концерт на открито! Сещам се, че ми падна шарената шапка, а ти изкоментира „Падна ти акцента”, защото ти бях казала, че обичам да се обличам с акценти. Същия ден по-късно катастрофирах и ти беше първия, на който се сетих да се обадя. Дойде веднага.

Помня когато ми каза, че си си обещал тя да ревнува от мен. Много ти се разсърдих, а ти се оправда адски нескопосано. Незнам защо, но някакси адски ми хареса, че ме използваш...

Помня нощта, в която се скарахте. За пореден път. Отидохме на кафе, за да го обсъдим, нищо че беше около 2 през нощта. Изпратих те до вас и, докато чакахме таксито ми, ти каза „Виж колко яка луна!” Още виждам тази луна понякога.

Помня вечерта, в която се напихме адски много с текили и коктейли. Е, не точно цялата... Сигурна съм, че ме подпираше когато се прибирахме. Ходи на ръце, за да ми докажеш, че всеки самоуважаващ се брейкар може да ходи на ръце, когато е пиян. Естествено, бях го виждала хиляди пъти, но беше прекалено забавно след толкова алкохол, за да ти кажа да престанеш. Като ме прегръщаше за чао, извика на таксито, че съм пияна и плащам в натура. И до ден днешен не съм ти казвала колко странно ме изгледа шофьорът, когато пристигнахме!

Помня как ме навиваше да се надигравам с конкуренцията. Трябва да ти призная нещо – мисля, че в крайна сметка заради мен излезе „интригант”. Съжелявам, че заради мен се прекрати едно твое приятелство. Е, добре де, точно за това твое приятелство въобще не съжелявам, както мисля и ти.

Помня, че ти беше човекът, който постоянно ме предупреждаваше да се пазя след първата ми контузия. И първият, който ми се обади след втората. Съответно, първият, на който казах, когато разбрах, че ще следва операция.

Помня когато онзи ужасен тип ми досаждаше и ми звънеше постоянно. На един купон ти взе телефона и говори с него 45 минути! Не ми е звънял от тогава.

Помня всички пъти, когато се опитвах да избягам от теб и от чувствата си. Всеки път ме връщаше, говореше с мен. Честити ми пръв миналия рожден ден, а аз бях толкова щастлива, когато се зарадва на подаръка ми за твоя.

Помня любимия ти филм – аз ти го свалих на диск. Помня за какво си плакал и за какво само си се просълзявал... И знам перфектно на какво се смееш... Помня усмивката ти, когато ми съобщи, че си приет...

Сега се подминаваме. Заради мен. Немога да ти бъда приятелка. Немога да ти бъда позната. А ти неможеш да бъдеш с мен... Няма друг начин  да те забравя – с всеки твой поглед се влюбвам още повече.

А аз заминавам. Толкова надалеч. Скоро няма и да се подминаваме....

Все някога трябваше да дойде краят...

Това ли е?!?