ПОМОЩ
От три месеца дядо Пенко не беше ходил на пазар. По Коледа се подхлъзна и падна много лошо на двора. Слава Богу, счупено нямаше, само натъртено, но това, дето му го каза докторът, той си го знаеше — на колкото си години, след толкова дни ще ти мине. Дядо Пенко е на деветдесет и две. Внукът му предложи да купят агне, със сурова кожа да му наложат натъртеното, но дядо Пенко отказа. Къде ... цяло агне за дъртата му кожа! Сакън!
Четвъртък е. В Троян е пазарен ден от замандан време. Тази година пролетта подрани, рано цъфнаха джанките. Дано някоя слана не ги попари! На пазара обаче не мирише на пролет и цветя, а на печени кебапи. Носи се онази „смрад”, та се не трае. Преглъщаш, гледаш наляво, надясно, ама накрая не утраеш: „Дай, момче, две кебапчета с хляб!” Поръси дядо Пенко кебапите и хляба с шарена сол, с едната ръка държи хартишката, с другата — бута количката. Оставиха му правнука, хем да го разходи, хем да се подпира на количката. А то, ангелчето, върти русата си къдрава главица, ...