Покритата с жълтеникави бурени и умиращи храсти равнина бе затисната от жега, каквато от дълго време не бе имало. Температурите вероятно гонеха четирийсет и пет градуса, а маранята не позволяваше да се вижда на повече от сто метра. Огненият диск на слънцето трептеше, разтрисан сякаш от мъчителни конвулсии. Викс бе полегнал под една брезентова тента и си мечтаеше за вода. За студена, чиста вода, която да пие, докато коремът му не се издуе като балон. Беше погълнал дневната си дажба от един литър и сега страдаше, както повечето хора от общността. Той по принцип изразходваше повече енергия от събратята си и затова имаше нужда от повече вода и храна, но бе сметнал, че не е редно да иска увеличаване на дажбата си. Щеше да търпи, все пак той бе най-силният и най-издръжливият. Според приетия график след пет часа щеше да получи вода, чакаше този момент с огромно нетърпение.
Докато забърсваше потното си чело, погледът му се стрелна наляво. Едно момченце на около три-четири години се търкаляше в ...