ПОНЯКОГА ДОРИ И ГЕРОИТЕ ИМАТ НУЖДА ДА ИМ ПОДАДЕШ РЪКА!
И тази нощ не бях мигнала изобщо. Като черни сенки преследваха ме страховете и не ми позволяваха да затворя очи. Сякаш тихо нашепваха името ми в пълният мрак. Смразяващи тръпки полазваха тялото ми. Но аз не трябваше да се страхувам! Аз трябваше да бъда силна! Да те опазя и тази нощ! Броях часовете до изгрева трескаво и се молех по-бързо да отмине нощта, за да мога и аз да поспя. Щом слънцето огрееше лицето ти аз можех да бъда вече спокойна, че ще си до мен и този ден. И аз не зная от какво точно се страхувах. Може би, че ако аз заспя, когато се събудя вече няма да си ти до мен. Че и ще ме оставиш, както Онзи, който ни заряза двечките сами в тоз огромен и безумен свят. И ето, че се претъркаляла и тази нощ.
Когато ти ми каза, че ще заминаваш, че ще ме оставиш сама в огромният апартамент, реших последната вечер да прекарам сгушена в тебе. Да почувствам майчината топлина. Да! Ти не знаеш, че съм твои пазач. Но и не трябва.
Тази вечер п ...