Понякога и копривата върши чудеса.
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини топчета, синееше, все едно парче от небето е слязло на земята да си почине. Розетките на гарвановия лук поникнали ниско до тревата, проблясваха като звезди на лилаво небе. Момчето с пълни гърди пое аромата на настъпилата пролет. Легна по корем на зелената трева, също като едно време и подпряло замечтано с две ръце глава, не спря да гледа пътя идващ от града. ,,Дали ще дойде днес?” Няколко пъти засича момичето да разхожда малкото си куче. Не можа да определи породата, между пинчер, булонка, пудел и не знам още от каква кръстоска, се е появило на бял свят това красиво кутре. Че кутрето е хубаво, няма спор, но стопанката му…въздъхна и сърцето му зачести ударите.
С неспирно джавкане, на края на по ...