Беше тъмна, студена и безперспективна декемврийска вечер. Способният, но недооценен инженер Ганев-около 35 годишен ерген, завършил като първенец на випуска МЕИ-София, стоеше пред портала на завода, останал един от малкото неприватизирани и изтърбушени предприятия от времето на омразния соц. Смяната се оказа тежка, имаше авария и Ганев беше уморен, мръсен, небръснат, гладен и озлобен.

Новогодишните празници наближаваха и инженер Ганев се чудеше как и с какво да ги посрещне. Реши да не чака вмирисания и раздрънкан автобус, а да се прибере на автостоп. Така щеше и да спести някои лев от скромната заплата.

Вдигна ръка срещу преминаващите автомобили, но никой не спираше.

Изневиделица обаче, пред него спря луксозен джип с ослепителна блондинка в него.

• Ама аз не махам на Вас, а на колегата отсреща...изломоти смутено Ганев.
• Нищо, нищо, няма значение, качвайте се! Ще Ви закарам отговори блондинката.
• Но пътьом ще се позабавим  - имам уговорка с една приятелка да я взема...

Ганев внимателно пропълзя на предната седалка, вадейки мръсна носна кърпа от прокъсания джоб на непраното от години яке с омазнена яка и притихна.

Приятелката се оказа още по-ослепителна брюнетка, чуруликаща като шарена пойна птичка...

По пътя двете девойки спряха в луксозни магазини и накупиха скъпи маркови питета, цигари, мезета и каквото се сетите. Брюнетката изчурулика - не ми се пие в колата. Кажете адреса и да отидем у вас, уважаеми..

Ганев измънка с половин уста адреса, с уговорката, че не е подготвен за неочаквани посещения...

Пристигнаха пред разкапаната панелка с опикан и вмирисан на запръжка и кисело зеле вход, Ганев понесе торбите с покупките...

-Ъъъъ, Ама то асансьора от години не работи, ще трябва да се качваме пеша...мрънкаше виновно той..

-Нищо, нищо, стълбите са полезни за фигурата, чуруликаха дамите, чаткайки с токчета по клеясалите, немити от години стъпала, докато Ганев с треперещи от вълнение ръце отключваше паянтовата картонена врата на боксониерата. Боксониерката беше преживяла и по-добри времена, но с напредването на годините беше придобила романтичния и неповторим вид на дупка на язовец...

И така...

Купонът започна спокойно по всички правила, после се развихри, прерастна в необуздана оргия, която завърши с нектролируема шведска тройка...

В ранното утро двете приятелки залитайки се качиха в луксозното возило и отпрашиха в неизвестна посока под зоркия поглед на вдовицата от партера, изпълняваща отговорно и абсолютно доброволно и безкористно ролята на 24 часово видеонаблюдение на затрупания с боклуци периметър пред споменатия по-горе вход.

Омаломощеният инженер Ганев чисто гол остана да спи непробудно върху лекедисания и изтърбушен матрак. В интерес на истината, следва да се подчертае, че той не беше абсолютно гол. На десния му крак неизвестно защо имаше миризлив усукан прокъсан чорап, от чиято дупка стърчеше палецът му, с неизрязан нокът. На брадясалото му с гъста, четинеста прошарена брада лице беше застинала блажена усмивка.

След време двете приятелки, на един изискан коктейл, обсъждайки ежедневните битовизми, нови запознанства , емоционални преживявания и т.н. проведоха следния диалог-

-Миличка, не ти ли омръзнаха всички тези коктейли, светски събития и презентации? Винаги все едно и също, винаги все едни и същи политици, банкери, псевдоинтелектуалци, журналисти и известни спортисти...

-Омръзнаха ми и още как...нищо ново под Слънцето. С тези мазни и самодоволни физиономии! А и нахални навлеци колкото искаш...

- Да вземем да се обадим на инженер Ганев? А? Помниш ли го? Какво ще кажеш??

-Помня го, как да не помня! Истински мъж! Стабилен, земен, непретенциозен, възпитан и отговорен! Няма вече такива, а ако има много трудно ги откриваш...Почти невъзможно! Ама той едва ли ще си спомни за нас...

-Ще си спомни, как няма да си спомни! Аз ще го подсетя! Ама няма да ходим в боксониерата му! Запазила съм за уикенда луксозен ВИП апартамент в скъп хотел със СПА, сауна, масаж и всички екстри.

И дано няма от навлеците...

Само Ганев да си вдигне телефона....