Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят напролет, стоплени от слънцето и успокоени от зеленината се отпускат в копнежи и мечтания; и също както природата се оголват наесен и вятър бушува в тях, променящ настроенията и изострящ сетивата.
Такива есенни души бродеха сега по улиците на малкото градче - всяка загърнала се в уюта на собствените си мисли за предстоящата зима, бореща се с течението на собствените си противоречия; всяка, преподреждайки позабравените си стремежи, излъсквайки понапрашените си ценности и стягайки волята си, поотпуснала се през лятото. Есента е време за мобилизация, за подготовка на душите за наближаващата зима - изисква се дисциплина и твърдост.
Тъкмо по това време младото семейство се местеше в градчето. Лекат ...