Той седна на камъка и се зачуди:
  "Защо всичко трябваше да стане по този начин?"
...
Докато гледаше грозната кървава картина пред него си припомни как беше започнало всичко...
Името му бе Рандолф. Той не произлизаше от богато семейство , но бе възпитан като благородник. Да защитава правдата.
В прекрасния ден в който бе започнало всичко неговото кралство , Аролйя , бе във война с съседното кралство Кетан. Войната бе погубила всичките му близки и приятели , но той все още намираше сили да се усмихва , докато не дойде един вестоносец :
- Сър , един от наблюдателите ни е забелязал вражески войски в района. Каза че са поне 1400. - Каза вестоносецът на командира.
- Отиди веднага и съобщи това на лорд Гарон. Дано ни изпрати подкрепление , иначе сме загубени.
- Да , сър. - Каза вестоносецът , качи се на коня си и потъна сред дърветата обкръжаващи лагера им.
Рандолф дочу лошата новина , стисна здраво меча си докато седеше на камъка до неговата палатка и погледна към единственият вход към лагера им. Помисли си "Ако ни нападнат нямаме никакъв шанс , ние сме 300 , 1400 е голямо число."
Командирът веднага заповяда на всички да копаят окопи около лагера.
След 4 часа окопите бяха готови и всички се заеха с приготовления за тази фатална битка от която нямаше измъкване.
Хората в лагера скалъпиха на бързо няколко капана , разположиха стрелците на задните линий , оседлаха конете и се скриха да дебнат този безмилостен враг.
2 часа по късно вражеските войски от кралство Кетан вече бяха достигнали единствяният вход на поляната в която се бяха разположили войските от Аролйя. Храстите наоколо бяха много гъсти и нямаше каде да избягат. Войските на Кетан не се замислиха и нападнаха веднага...
Още с преминаването им през окопите те загубиха 300 човека в гъстата горяща черна течност , но продължиха напред уверени че това няма да ги спре. Виждаха само 50 стрелеца в дъното на лагера и си помислиха че тази битка няма да е много дълга , и точно в този момент занаскачаха шипове от всички посоки при което Кетанската войска загуби още 100 войника.
За щастие на страната на Аролйя в този лагер имаше магиосник който не си поплюваше в своята област. Той излезе иззад стрелците и започна да реди заклинания по адрес на кетанците. След около 30 секунди , когато вече кетанците бяха преполовили разстоянието до стрелците , се изсипа гъста сива мъгла. Никой не бе в състояние да се бие при тази мълга...
И в този момент стрелците започнаха да ги засипват с рояк от огнени стрели.
Когато мъглата се разпръсна , кетанците вече бяха намаляли до 300 и 2-те сили се бяха изравнили. Тогава нападнаха и Аролците. Рандолф грабна щита си , извади меча от ножницата и започна да коля всички кетанци който бяха около него. Не след дълго магиосникът , стрелците и половината от Аролската армия бе пометена от бруталните кетанци , но Рандолф не се предаваше. Коляше всичко наред , сякаш бе изпаднал в дълбок транс. По едно време се окопити и видя как на цялото бойно поле което се бе образувало в следствие на тази безмилостна битка бяха останали само десетина живи , половината сакати , другата половина бяха с една крачка в гроба. Рандолф погледна неговата палатка която вече не ставаше и за носна кърпа от опожарителните огниове.
Той седна на камъка и се зачуди:
  "Защо всичко трябваше да стане по този начин?"
...
Обърна меча към себе си и се наръга в корема...