Поривът е на някоя грешница... Тя обича да се преоблича като просякиня и да обсебва мъжките очи. Изкопчва целувките на минувачите докато не срещне Него! Онзи с отровните устни, привличащи я повече от тези на всеки друг. Обувките й са покрити с прах от грешните улици, а нечестно получени бижута проблясват по ръцете й сред мрачния град, отнел малкото й съвест. Всяка вечер тя спира край изоставената гара, за да види Него. Няколко усмивки се раждат по алените устни... Той е някъде там... Желае своята просякиня. Страх го е, защото времето им е малко. Тя е готова да се отдаде напълно в нечестните му ръце и да му подари света. Но всеки опит е по-ненужен от предходния... Никой не може да избяга от природата си...

Двамата отново се разминаха! Той се вкопчи в ценното си време, а нейната любов останаха прашните и грешни улици на мрачния град...