Ема беше един от най-добрите фотографи в града. Това освен, че и беше любимото занимание, беше и начина й на живот, и работата й. Както писателите пишеха и по този начин изразяваха себе си, така и Ема, чрез своите снимки изразяваше възгледите си. Работата й, позволяваше да пътува много и да се запознава с много хора. Всъщност тя винаги е била много комуникативна и самотата й бе чужда, в аспект, че бе заобиколена от много хора, но личността и бе самотна.
Като единствено дете, тя бе израснала между много внимание и къде повече обич, къде по-малко. Беше любимката на татко и той винаги й угаждаше за всеки каприз. Отначало тя смяташе да стана известна художничка. Рисуваше пейзажи. Неща, в които може да вплете нещо и от себе си. Татко и бе донесъл от едно от своите пътувания наистина разкошен комплект листа, четки, бои, статив и папка, в която да съхранява своите неща. Тя бе много запленена от изкуството в почти всичките му форми.
Въпреки, че Ема имаше всичко , което някога е искала, винаги ...