Ако трябва да съм честна, нищо не разбирам от кризи. Икономически, финансови - не са ми ясни, пък не са ми и интересни, че да си ги пояснявам. Има само една „криза”, която много ме вълнува и, как да кажа, доста по-позната ми е. Не става въпрос за политика, управление, финанси или ДДС (все пак доста популярни и важни теми), а за нещо много по-човешко, по-близко, по-простичко и - ако питате мен - много по-значимо.
Става въпрос за кризата между хората. И за това колко бързо се разраства тя, колко голямо значение придобива, как малко по малко ни събаря и... как ние се примиряваме с това. Тръби се наляво и надясно за икономически кризи, гърмят медиите, а някой да се е огледал? Да е забелязал какво става, докато берем грижа за материалното? Ако все още не ви е ясно какво целя с това, което ще кажа - не смятам да променям света (колкото и да ми се иска). Това, към което се стремя, е по-реалистично и, надявам се, по-лесно постижимо. Нещо, което трябва да се случи и то възможно най-скоро.
Кажет ...