„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко същество стенеше от отчаяние,съвсем само сред мъртвите листа, които го бяха затрупали в стремежа си да го направят едно от тях. Никога не беше вкусвал от удоволствията на живота, никога не беше се влюбвал,никога не беше обичал, никога не беше обичан. Беше просто мръсен скитник, презрян от хората. Никога не беше вкусвал от усещането да бъде с жена, която да има някакво значение за него, да я усеща потребна и истинска. С изпросените стотинки купуваше вниманието и тялото на някоя уличница,често пъти по-окаяна и от самия него.Хранеше се с боклуци,спеше с боклуци, делеше мястото си на улицата с кучета и други нещастници като него. Топлината и любовта бяха нещо,което никога не беше ставало част от сив ...