Последна нощ
Малко или много не можех да разбера. Всичко, което знаех и усещах е че няма да доживея утрото. Болката се увеличаваше с всяка изминала секунда. Едва здържах сълзите си, но трябваше да бъда силна. Да остана силна до последния си дъх. Надявах се, че вратата пред мен ще се отвори. Бавно. И светлината на утринното слънце ще блесне в очите ми и ще ме заслепи. Надявах се. Но тя така и не се отвори. Взирах се в тъмното и виждах всичко, което не исках да видя. Образи, мисли приели своя облик. Видях една жена. Плачеше. Не я познавах, но усещах болката и като своя. Сълзите се стичаха по нейните бузи, а аз усештах парещите мокри капки върху моите, въпреки, че не плачех. Сигурна бях. Точно както бях убедена, че не сънувам. След тази жена видях друга. После трета. И всички те плачеха, или просто издаваха тихи звуци на отчаяние. Бяха напълно обезнадеждени и превили гръб пред болката и унижението. Точно като мен. Унижението не ми беше познато. Страха също. Но тогава се уплаших. Уплаших с ...