На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Госпожата беше висока, стройна, със слабо, бледо и изпито лице, без нито една бръчка. Годините не можеха да ù се дадат – можеше да бъде от тридесет до петдесетгодишна. Личеше си, че беше гледана жена, не бе работила тежък физически труд през живота си. Елегантно облечена, с масивни златни бижута по пръстите на ръцете и китките. Пръстените ù не бяха модерни, имаха някакъв старинен и аристократичен вид, а и тя като цяло имаше някакъв особен вид. Беше прекалено изискана и изтънчена, косите ù бяха прибрани в копринен шал, дълго черно манто покриваше глезените ù, обувките ù блестяха на лунната светлина. Не вървеше да е облечена толкова фино и елегантно като за последна и безлюдна спирка. Мъжът малко ...