На върха на планината в пещера
точно през непрогледната гора
има нимфа неземно красива,
затворена като зла самодива.
-Павлине, къде си тръгнал?
-Казах ти, татко, отивам да търся нимфата от песента!
-Аз пък ти казах, че това са бабини деветини! Това е една детска песничка! Нищо от нея не е вярно!
-Обаче всичките отвари и чайове, с които ме лекуваш като съм болен не са бабини деветини, нали! Решил съм и не можеш да ме спреш!- с тези думи Павлин троснато се завъртя и с бърза крачка излезе от дома си.
-Ех, сине, сине…- въздъхна баща му, но знаеше, че той вече не го чува.
Павлин за минути излезе от селото, но когато достигна гората, вече преваляше пладне. Беше грохнал, изгладнял, затова си намери едно дърво и използва сянката му за почивка.
Той беше съвсем обикновено момче. Всъщност беше красив- висок, строен, силен, с прекрасни небесно сини очи. Вече момък за женене, в разгара на младостта си, той все си стоеше ерген. Работеше неуморно, на което се дължеше стройният му вид, но заради работ ...