4.
Чарли
– Добро утро, сър.
Нежният женски глас го сепна от съня. Отвори рязко очи, но в стаята беше тъмно и за момент продължи да си представя мястото, което сънува. Зелено, просторно, с въздух, който изпълва дробовете ти до приятно пръсване дори с най-малкото вдишване. Мястото от неговото детство.
Миг по-късно в стаята стана по-светло от най-светлия ден. Чарли О’Браян примижа и заповяда:
– Не толкова!
– Съжалявам, сър – нежният женски глас каза с равен тон и яркостта изчезна, светлината омекна и той вече виждаше нормално. Въпреки спуснатите завеси, можеше да различи, че навън е още тъмно.
– Колко е часът, Офелия?
– 3.32, сър.
– Какво се случи с пунктуалността ти?
– Нищо, сър.
– В колко часа трябва да ме будиш всеки ден? ...