Гара. Перон. Двама старци седят на една от пейките. Минава карай тях патрулираща двойка полицаи. Бездомно куче върви край релсите. Тежки пазарски чанти. Сякаш тези хора цял живот са пътували.
- За къде сте?
- За дома.
- И аз.
Мълчание. Усмивки. Не са нужни повече думи. Чува се по уредбата, че следващият вляк е за някъде. И идват хора.
- Знаеш ли? - каза Евстати. - Пътувам от малък. Първо бе за училище. После в казармата. После първа любов. И така.
- И аз! -отговори Стефан. - Все съм пътник.
- Няма лошо. Докато пътуваме имаме време да си помислим за някои неща, нали? Казват, че пътуването е част от това да стигнеш до там, където искаш.
- Ти пък! Много философки гледаш на нещата. Какво толкова. Един влак. Релси. Кондуктор. Гара. Толкоз.
Евстати погледна с уорените си очи към Стефан и каза:
- Не си прав. Преди гонех влакове. Все бързах. Притеснявах се, дали ще стигне навреме, за да хвана връзката с другия. Бягах, тичах. Някъде ме чакаха. На друго място не. Изтървал съм влакове много. И защо? За да стигна там, където да ме използват. Сега като се върна назад едни бели петна. Почти никакви спомени. Само набързо изядени кебапчета и много път.
- Е ти какво искаш? - попита Стефан. - Цялото ЖП да работи за теб ли? Плащаш си и се возиш.
- Колко е часа? А, има време. Виж, Стефчо. И двамата сме на години. И двамата сме гонили влакове. Един закъснява. Друг пък стига навреме, но никой не те чака там. И макар и сега всички почти да имат автомобили,пак са останали изрази свързани с влаковете.Например " За всеки влак си има пътник", "Да хванеш последният влак" или пък " Изпуснал си влака вече".
- Е, това са с друг смисъл неща! - каза Стефан.
Двама се усмихнаха. Евстати погледна към перона и каза:
- Да хванеш последният влак е най-важно. Защото след толкова път, ти все пак вече знаеш какво е пътуване. А с точно този влак някъде някой те чака. Че защо е една гара, когато не те очаква там любим човек? Една сграда. Тухли, вар и нищо друго.
- Прав си.
Влакът дойде. Двамата се качиха в един от вагоните. Знаеха, че на гарата, където щяха да слязат ще има човек, който да ги чака. Някой, който имаше нужда от тях.
Явор Перфанов
29.06.2023 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados
Поздравления, Явор!