Ти беше пленен от красотата на едно великолепно цвете. И взе едно погрешно решение. Ти откъсна пленителното цвете и никак не проумя, че така отнемаш живота му. Ти лиши малкото омайниче от правото да бъде красиво и цяло. Лиши го от възможността да попива нежната и свежа утринна роса, отне шанса му да диша и да пленява околните с обаянието си. Ти го съзря, там на обширната поляна, защото то се различаваше от другите цветя. То бе единствено по рода си. Да, всички цветя бяха прекрасни, но само нашето малко омайниче притежаваше тази тъй божествена прелест. Ти не успя да устоиш на изкушението и откъсна последното цветенце. А то... то имаше свои братя и сестри, там, сред полето, но други като теб ги откъснаха. Не, никой не е тъпкал тези цветя, защото не оставаше жива душа, която да не съзре тяхното очарование, изящество, техните алени цветове, които ярко изпъкваха и омагьосваха поляната с хубостта си. Но заради тяхната красота те загинаха.

  Ти уби малкото омайниче, защото си човек. Ти си грешник, драги, защото не успя да устоиш на тази съблазън и лиши това творение от дъха му.