На когото му бил къс умът, му били дълги краката. А всеизвестно е, че краката на лъжата са къси. Това значи ли, че всички лъжци са умни и късокраки?

Учат ни да си изяждаме закуската сами, да споделяме обяда с приятеля си, а вечерята да я даваме на врага си. Обаче теорията за превантивния удар ни съветва да поканим на обяд врага си, за да не ни изяде той на вечеря. Е как тогава да решим дилемата кого да поканим на обяд – приятеля или врага?

Счита се, че да владееш чужд език е все едно да имаш прозорец, отворен към света. Но за нахален човек ще рекат, че изгониш ли го през вратата, той ще влезе през прозореца. Оказва се, че полиглотите повече от останалите хора са уязвими пред човешкото нахалство.

От време на време можеш ла чуеш някой да се оплаква, че нещо му е дошло до гуша. Той сигурно няма предвид, че е затънал до шия в пари. В последния случай би се получило противоречие и с това да му е широко около шията. И понеже стана дума за чужди езици. Нека да видим какво са казали по повод на мангизите братята руснаци. Те за богаташ биха заявили, че има пари до оная си работа. (Въпросната трибуквена дума звучи еднакво на български и на руски.) От това се налагат два извода. Първо, че в Русия хората са живяли по-бедно, отколкото у нас, щом като парите достигат само до половината на височината от земята до шията. И второ, че въпросната формулировка ще да е дошла до наши дни от времето, когато жените не са имали пълната свобода да разполагат с парите си, иначе този израз би бил белег на чист сексизъм.

Мъдро звучи наставлението лявата ръка да не знае какво прави дясната. В това има рационално зърно. Решиш, да речем, през деня, когато половинката ти не е край теб, да кръшнеш и да опипаш с дясната ръка нечии закръглени форми. А вечерта, притиснат ли те с въпроси, пламенно и категорично да отричаш, придружавайки възмущението си с изразителни жестове на лявата ръка. Тя, като не знае какво е правила дясната, най-искрено ще те счита за несправедливо оклеветен.