3 мин за четене
Чудовище... огромни очи, вперени в мен, пронизват цялото ми същество и от време на време затръшват гигантските си мазни клепачи, за да се навлажнят. Миризма на застояло и тиня гложди всяка от порите на лицето ми и ги пълни с лепкава слуз, прозрачна течност залива пръстите на краката ми и усещам неприятна хладнина. Натежава ми от ляво, ръката ми изтръпва и отмалява, отпускам я като безжизнено парче месо до хълбока си, отпускам се цялата, затварям очи и в същия миг трептенето от размаха на криле минава покрай устните ми като шепот... тихо ми става, тихо и спокойно. Отвратителната твар кръжи около мен, все още, но мен вече ме няма там, аз заспивам... за да се събудя...
Отварям очи, прокарвам пръсти по челото си и отмятам коса назад, поглеждам часовника и с пълна неприязън проследявам досадното движение на секундарника-так, так, так, и нито едно тик... 11, преди обяд, време за ставане или за лягане или изобщо не е време и от къде на къде две затворени зад стъкло клечици ще ми казват кога д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse