Слънцето настойчиво чукаше по клепачите ми, нагло облещено в прозореца на спалнята ми. Реших да не му обръщам внимание, а гръб, и наврях глава под възглавницата, която най-безцеремонно ме одра! Хванах малката черна гадина за врата и я зафучих през прозореца, право в злорадстващото лице на ухиленото слънце.
Изслушах с перверзно задоволство протяжния мяукащ звук, последван от едно кратко „туп” и станах рязко, за да започна деня бодро и с усмивка. Както може да се предположи, това беше огромна грешка от моя страна, тъй като проклетото слънце ме издебна подло и блесна брутално ярко право в кървясалите ми очи. Тази лукава маневра съвпадна с нечовешката болка, която проряза нещастната ми глава, разфасова мозъка ми на тънки филийки, всяка от които пулсираше нетърпимо. С неясно бълбукащо стенание се свих пак под завивките и зачаках главата ми да експлоадира.
За зла беда, тя реши да си остане на раменете ми и да продължи да ме боли зверски, така че аз се излазих като червей от леглото и се поне ...