Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с усещането за назряваща промяна. Идея, чувство, промяна. Объркан, като младеж след прочитането на нова книга, се виждаш на прага на нещо ново, до вчера неуловимо, все още бленувано, в було от неизвестност. Копнеж, мечта. Когато си далече от нея, не напуска съзнанието ти. Ако се приближиш до нея, може би ще отстъпиш, защото насладата от сливане на тъгата по бленувания и онази тиха влюбеност, която разпознаваш, само когато я има в сърцето, е пълна единствено в отсъствието на обекта.
В подобни размисли се стопява времето. Наоколо хаос, движение, но вътре не помръдваш. Вълнението за теб е изменило облика си.
Възрастните разговарят, а ти тихичко им се смееш, защото знаеш, че сте от два различни свят ...