Lacrima (Ем)
45 515
6 mar 2007, 2:16

Поток от спомени 

  Prosa
1242 0 4
1 мин за четене
В стаята е светло. Сините пердета спират лъчите на мартенското слънце. Чува се тиха, успокояваща
музика от тонколоните на компютъра.
  Седя тихо на стола и държа навлажнена салфетка. Очите ми са зачервени, а сърцето ми тупти стремглаво.
Гледам колието, което той ми подари. Колието, с което никога не се бях разделяла. Не, не го гледах в отражението
на огледалото... Стоеше пред мен, на бюрото. За първи път от самото начало го бях махнала. Колко странно изглеждаше
там... не на врата ми. И пак една сълза се стече по бузата ми.
  С всяко мигане, всеки миг със спомени от прекараните моменти, слълзите се лееха по-бързо и по-бързо.
  Той ме гледа влюбено, зарива пръсти в косите ми...
Проронвам сълза...
  Виждам очите му, по-дълбоки от океана, по-сини от небето, по-красиви от божествените...
Проронвам сълза...
  Усещам устните му върху своите. Изпълва ме любов.
Проронвам сълза...
  Грее слънце, разхождаме се прегърнати в парка...
Проронвам сълза
  Минаваме покрай онзи паметник, от който се открива гледка към езерото. Пълнолуние е. Той обгръща кръста ми, притиска ме
към себе си и ме целува...
Проронвам сълза...
  Усмихва се.
Пронизва ме остра болка...
  Стоя в стаята си, превъртайки най-красивите си мигове. Най-красивите, изживяни някога. Тихо ридая по изгубената си любов.
Погледът му ме преследва. Усещам го до себе си. Чувам гласа му, аромата му е просмукан в съзнанието ми.
  Там... Пред паметника пак седим. И луната пак е същата. Чувам двете бленувани думи "Обичам те".
Ах, таз' сълза как пари...
  Защо това не е реалност и сега? Нима това е краят?...

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да.. моментите, които ти се струва, че никога няма да се върнат... и които никога не се забравят
  • Оцени го
  • Наистина е много хубаво. Личи си, че е написано с много чувства, дано за този за когото е писано го оцени много повече от всички други!
  • много е тъжно и същевременно е прекрасно даже очите ми се насълзиха,
    ти определено можеш да пишеш с чувство
Propuestas
: ??:??