Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам тръпките, които минават през тялото ми, коленете ми сякаш не ме задържат права, пеперудки запърхват в корема ми и дишането ми се учестява. Продължавам да се взирам, без да мога да помръдна, хората ме задминават, а аз се чудя защо ми звъни сега, какво иска повече от мен, как се предполага, че ще го забравя, като продължава да ме търси. В главата ми минават хиляди мисли наведнъж и имам чувството, че ще експлодирам, сякаш съм замръзнала, а всичко около мен е забързано. Решавам да вдигна телефона и казвам едно плахо „... ало”, когато чувам гласа му, отново се разтрепервам и дишането ми се забързва още повече, говорим около минута и разбирам, че той ще се появи само след миг, просто е искал да ви ...