Започнах да пиша нещо като роман. Не знам какво ще излезе, но ви пращам първата глава. Ако Ви хареса, ще Ви пращам и следващите... :)
...........................................................................................................................................................

"Жените сме една такава, особена порода същества - смесица от вещици, русалки и самодиви. Само и единствено от човека срещу нас зависи, кое от тези същества ще извади на показ и дали ще съумее да събере квинтесенцията на всички тях и да я запази само за себе си..."  Мириам Мара

1.

Тъмнината навън се сливаше с уличното осветление. Беше топла лятна вечер в края на август.

    Такааа, нанесох последния щрих от грима си под звуците на Джо Кокър. Някак си този човек ми помага да се настройвам на вълна истински жени. Обух си сандалите с високия ток. Само как мразя токове. Господ да го убие онзи дето ги е измислил. Тия крака не съм ги намерила в Лонгоза бе хора! Ама вечерна рокля без високи токчета е грозно и несправедливо. А то каква вечерна рокля само! Малката черна рокля на Шанел! И естествено без прическа, маникюр и грим - също е недовършено. Не че имам прическа. Благодаря се на природата, че ме е дарила с гъста, черна, къдрава и дълга коса - така че мога да я карам и без прическа. Маникюрът и педикюра ми бяха перфектни благодарение на Марти - след заплахата от нейна страна, че ще ме удуши собственоръчно, ако реша да изям още един сандвич или да си отворя поредната кутия цигари с неизсъхналия лак и след поредното лакиране на нокти следобед. Лоша работа тази вечер трябва да се държа като дама и да бъда дама. Пфу ами като „онзи отгоре" е решил да ме създаде диво и неприличащо по нищо на дамите същество, как да стане тая работа? Ами то и езика зад зъбите си трябва да държа. Да се стискам да не издрънкам нещо нецензурно или неприлично. Ужас, май утре ще ме боли езика от прехапване. Хъм трябва да тръгвам. Взех си дамската чантичка и се изнизах от апартамента. Преди почти година си купихме двете с приятелката ми от ученическите години - Марти един етаж от новопостроена кооперация. Превърнахме го в два доста прилични апартамента и заживяхме на супер близко разстояние една от друга - така както си мечтаехме в училище. И двете бяхме сами - аз разведена, тя вдовица. И двете имахме по две деца - аз момче и момиче, тя две момичета. Децата ни се разбираха перфектно, пък и бяха почти на еднаква възраст. Директно нахълтах в съседния апартамент с викове:

- Оля, амига! Хайде, че ще закъснеем за собственото си откриване бе, жена!

- Уф, че си припряна, амааааааа! Чакай! Спри се за малко! Не виждаш ли че си оправям прическата!

    Марти си довършваше някаква сложна прическа, от която нищо не разбирах. Беше хубава. И бре, да не повярваш - и тя се е гримирала! Определено тази вечер ще сме дами. Ха ха ха - луда работа!

     Тази вечер ни предстоеше да открием зоната на мечтите си. След дълги години на мъка, несправедливост и труд най-накрая успяхме да постигнем нещо. Създадохме собствен център за красота - с всичките му есктри - фризьори, маникюристи, масажисти и тем подобни. След кошмарно ходене по мъките, от моя страна за ремонтите и рекламите, а от страна на приятелката ми Марти за набирането на персонала и обзавеждането - най-накрая с тази вечер ще приключи робския труд и ще започнем да живеем нормално.

    Мартина така и не се престраши да изкара шофьорските курсове, така че аз съм шофьора на двете ни. Добре че децата ни киснат в салона от обяд и се мотаят из краката на персонала, че с тази малката кола дето я купих май не можем се натъпчем 6 човека в нея. Ще трябва да помисля да я сменя с нещо по-голямо. Ама на подадох се на моментен импулс и я взех. Още като я видях - мъничка, червеничка, блестяща, червен кожен салон и лети джанти и ми отиде акъла по дяволите. Не можех да си затворя устата и да си прибера езика вътре. Една седмица я сънувах и най-накрая се престраших да я купя. За капак е с три врати, а аз мразя колите с три врати - изключение прави само ламборджинито, ама то май е с две врати - е за него бих се прежалила. Хак ми е сега! Та ние сме сто човека и посмъртно не можем се съберем в нея.

  Такаааа, най накрая се паркирахме пред салона. Малееее, отвън беше стълпотворение от коли. Ужас! Е сега вече се притесних. Мразя публичните изяви! Мразя да съм център на внимание, но тази вечер трябва да се престраша  нали е само за няколко часа! После не е нужно. Мартина си е управителя - тя да му мисли. Ето сега взе да ме присвива стомаха - дали кетъринга си е свършил работата както трябва? Дали всички поканени са тук? Дали са дошли и непоканени хора от рекламата във вестника? Дали и попа е пристигнал?  Все пак е освещаване и откриване, а без намесата на църквата и Божията благословия не искахме да минем. Салона може да е супер луксозен, но ние държахме да се посещава от всякакви хора. Искахме и жените с по-малки възможности да имат шанса да си позволят лукса да се погрижат за себе си. Затова освен ВИП поканите пуснахме и покана във вестника. Марти ме усети, че ме затресе нервата и ми стисна ръката, увери ме че всичко ще е наред и ме помъкна към тълпата. Нахълтахме в салона и се сляхме с присъстващите. Момичетата от персонала ни видяха и ни заобиколиха. Оказа се че доста народ се е насъбрал тук. Кетъринга си вършеше работата прекрасно. Отвсякъде се чуваха одобрителни коментари. Уф май ми поолекна малко. Охо хлапетата ни бяха окупирали бюрото на рецепционистката и яко набиваха сандвичи. Леле тия деца откакто влязоха в пубертета нямат насмогване с храната. Дано успеят да избягнат затлъстяването! Щото няма как да им сложа катинари на устите, а от дума не разбират. Какво да ги правиш - тийнейджъри.

   Такаааа, не успях нито един път да стъпя накриво. Не успях да се спъна. Не се омотах в нищо по пътя си. Добре. Дотук добре. Ами сега? Сега следваше приветстването на присъстващите. Пфу и това магаре Мартина не пожела да се справи сама. И аз трябвало - дрън, дрън. Много ми трябва да се изтъпаня пред тълпата и да говоря. Ще се задавя, ще си прехапя езика, ще се притесня и ще дрънна нещо шантаво и ще стане голямо мазало. Уффф, не мога, беееееееее! Мамка му, Мартина привлече вниманието на присъстващите и ме помъкна към центъра на събитието.

- Скъпи гости! Днес сме се събрали за откриването на този център за сбъдване на женските мечти за красота. Искаме двете с приятелката ми като  собственички на центъра да Ви благодарим от сърце за присъствието Ви тази вечер тук! Надяваме се този център да стане тихия пристан за разкрасяване не само на дамите, но и на господата. Желаем Ви приятно изкарване на вечерта и ще се радваме да се запознаете с персонала и услугите на центъра докато сте тук. Но преди да започнете да се забавлявате ще последва освещаването на този център. Наздраве на всички!

    Мартина вдигна чаша шампанско, аз също го направих и се усмихнах с най голямата си усмивка. Радвах се, че тя взе думата, а аз само бях до нея. Последвахме попа към центъра на салона и той пое инициативата. Последваха църковните ритуали по освещаването. Доста успокоително ми звучеше напевния му глас. Отпуснах се и реших, че нещата вече няма никога да се объркват и всичко ще е наред, а аз ще си бъда дама до края на вечерта. Представителя на нашата християнска религия приключи със посипването на светена вода навсякъде. Изрече няколко заключително слова и се сля с присъстващите.

   Тъпо ми беше от факта, че другата ми приятелка се беше запиляла някъде из Испания по концерти. Тя беше певица и най-накрая си осъществи мечтата да пее по света. Нямаше как да бъде до мен тази вечер и заради това се чувствах гадничко. Все пак това беше вечерта на моите мечти и исках най-близките ми хора да са до мен, а то какво се получи. Мама беше на почивка. Надявах, че тате ме гледа някъде от небето и се радва заедно с мен. А третата ми приятелка замина на околосветско пътешествие със съпруга си и децата. Та на финала останахме само аз и Марти с децата ни. Нищо, нямах право да изисквам жертви от приятелките си. Те си имаха собствен живот и си го живееха по собствен начин.

     В този момент на входа застанаха двама души, които не желаех да видя никога повече през живота си. Ако ще и на друга планета да се преселят изобщо нямаше да ми липсват - бившият ми съпруг и неговата манекенка. Пфу гадост! Откъде са разбрали? Какво майната си дирят тук? Трябваше ли да ми цъфнат в деня собствения ми триумф и да ми развалят кефа?

- Мамка му! Мамка му! Мамка му! - не спирах да си мърморя под носа. Явно и мутрата ми е добила морави нюанси със зеленикави оттенъци, защото Марти ме издърпа настрани. Посочих и с поглед за какво става въпрос.

- А! Диването и Пиклата! Тия пък какво правят тук?

- Не знам нищо. Предупредих децата да си мълчат за всичко. Нищо не са казали. Може би госпожица мърлява е решила да посети поредното откриване на нещо си. Да имитира културна дейност идиотчето. И е домъкнала портфейла си тук, че да знае милият къде ще му отидат паричките. - си мрънках аз под носа.

   Децата още не бяха видели създателя си, защото бяха окупирали един поднос със сладкиши. Поне засега имаше мир. Но докога ли? Определено като го видят и ще се втурнат да му обясняват - няма как да се пази вече голямата тайна. И оня за капак ще ми цъфне да ме запознава с оная пача. А изтипоса ли я пред мен скоропостижно ще и оскубя пиргите и ще стане автоматично клиент на салона, хахахааа... Замъкнах Мартина до подносите с твърдия алкохол - явно шампанското няма да ми е достатъчно тази вечер - трябваше ми твърдо гориво...