Поздрави от Лизи
Тази година пролетта е студена. И дъждовна. И ветровита. Вечер излизам за дежурната цигара и да погледам звездите, но по-често гледам назъбени, зли облаци и се прибирам зъзнеща от студ. Вятърът добре се е “погрижил” за прическата ми, но и аз съм упорита- излизам си всяка вечер. Това си е моя ритуал- цигара и разбор на деня, а успокоението и приказката ми за “лека нощ” са звездите. Мога да ги гледам с часове.
Аз съм Лизи. Имам приятел- вампир, ама не от тези, дето ги дават по телевизията и уж пиели човешка кръв за удоволствие, а от истинските. Защото вампирите са тук, на Земята, много преди ние, хората да се осъзнаем и да станем РАЗУМНИ. Жалките 40 000 години, през които ние сме направили някакъв скок в развитието си (поне за този, за който много обичаме да говорим), за тях са нищо. Знаят много повече от нас, надутите, горди HOMO SAPIENS.
С Влади, вампира, сме приятели от повече от 20 години. Обменяме информация и мисли. Той знае, че никога няма да го предам, и че винаг ...