Мале, бех изпаднала у една депресия. И от какво, да се чуди човек, като няма кой да ме нерви. На работа съм по цял ден пред компютъра. Като се прибера, влизам у ФБ и си пиша с приятели. Толкова много ги имам и все са готини. Какви хубави снимки си качват, направо холивудски звезди. Мъжът ми си гледа кротко футбол в хола. И аз пак съм изнервена. Писах у ФБ, че съм депресирана и искам съвет как да ù се измъкнем и... се почна.
Коктейл мента, глог и валериан му е цаката. Друг предлага срещу стреса коктейл Молотов. Трети - разходки в парка. Няма време за такива работи бе, ей! Една ми пише: Лекувай се, защото влезеш ли в дълбока депресия, единственото лечение е харакири. А аз съм влезнала в една дупка... излизане няма.
Други препоръчват позитивно мислене. Много са ми умни приятелите, спор няма. И дават примери:
Поканили майка Тереза на митинг ли, форум ли, под надслов "Не на войната". Тя казала: Няма да дойда. Ще дойда, когато ме поканите на събитие, което е "Да на мира". Глей какво нещо, уж едно и също, ама... Ще внимавам какво говоря, какво си пожелавам, как се изразявам. Тичам в хола и разказвам на мъжа ми, че обръщам нова страница в живота си и първата крачка е позитивното мислене. И тъкмо му разказах за майка Тереза и се усетих, че сбърках. Той така се ухили:
- Значи тази вечер няма да чуя от тебе "Не", така ли? Няма да казваш, че те боли глава, зъб, кръст, пръст. Искаш ли тази вечер с теб да правиме...
Леле!
- Да, скъпи, ще правиме, но това ще стане, когато изляза от пуста депресия, за да се насладя на майму... на силното ти тяло. Позитивно ще мисля от днес.
- Докога да те чакам? Ти какво искаш - да ида в банята и да си направя...
И започна да прави резки движения с едната ръка към корема... Викам си, тоя ще си направи харакири. Не мога да го допусна. И... правихме... Много хубаво беше, много. Не, не се шегувам. Абе как да кажа, беше малко по-хубаво от харакири. В депресия съм, това ми беше първата крачка и... глей докъде води позитивното мислене. Не го очаквах, ама на... вид лечение.
- Аз не знаех, мило, че си в депресия - ми вика моя. - Утре сме на разходка и вечеря в ресторант.
- Какъв ресторант, аз няма какво да облека?
- Ще излезем по-рано, ще си купиш нещо.
И като се развиках:
- Ти подиграваш ли ми се?
Той ококори едни очи, обаче на мен ми олекна. Гледам го един тих, един усмихнат, нещо не е наред. Ще мисля позитивно, ще му угодя и ще си купя нова рокля. Даже ще ида с него на ресторант, защото много ме е страх да не си направи харакири. Мале, той е бил по-зле и от мен. Ама, така е, като не си споделят, ходи ги разбери... Мъже!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados