Познай за какво си мечтае пенсионерът!
Те се блъскат сутрин в трамваите точно, когато закъсняваме за работа с тия туби с минерална вода. Сякаш след девет часа спират всички минерални извори за профилактика. Точно когато се прибираме уморени от работа, трябва да им отстъпваме място в градския транспорт, защото едвам си стоят на краката, след като цял ден са щъкали от пазар на пазар, за да видят къде лукът е с пет стотинки по-евтин. Тичат като някои лекоатлети, за да се качат в трамвая, но щом се окажат вътре, почват да пъшкат... Артисти! И най-гадното е, че само се оплакват, че не им стигат парите. Лекарствата били скъпи, плодовете също, да не говорим за месото. Добре бе, нямат пари, а все щъкат по пазарите. Накъдето и да се обърнеш -пенсионер до пенсионер. Младите ли избягаха от България или пенсионерите много се заседяха тук?
Ето например вчера гледах един американски филм. Мене тия техните филми ще ме довършат. Много ме карат да се замислям за живота. Та във вчерашния филм едни пенсионери заминаха на екскурзия с яхта. Двама дъртаци. Не, не мога да кажа така. Двама приятели, вдовци, ама изтупани, обръснати, нагласени. И на яхтата се запознаха с една пенсионерка. То някак си даже не се връзва да кажа за тая американка, че е пенсионерка. Запознават се значи те с тази възрастна дама... Е, през целия филм не ги чух да се оплакват, да хленчат. Даже не ги чух веднъж да напсуват. Надпреварваха се да я ухажват, да й разказват вицове, да й сервират. Припкаха около нея като младежи, а тя кокетничеше като момиче. Чак ми се прииска да се пенсионирам, та да си отдъхна на някоя яхта...
И си мисля защо най-накрая и нашите пенсионери не се стегнат. Стига са спестявали бели пари за черни дни. Да си вземат пенсиите и вместо за минерална вода, лук и магданоз, да тръгнат да обикалят света. Вместо по пазари да тръгнат по фризьори, козметици и бутици. Да вземат да се поучат от Шер и Тина Търнър. Абе да се поучат от някого. Дето се казва, да гледат повече американски филми.
Една бабичка от нашия блок ми вика: "Ти мислиш, че не ми се ядат банани и портокали, че не искам на внучето да купя един шоколад? Искам, ама не ми стига пенсията.". Аз не знам колко й е пенсията и дали разумно я харчи, но като се замисля, нашите пенсионери не са по-глупави от американските. А пък най-гадно ми става, като се сетя, че и ние, младите де, някога ще се пенсионираме. И честно да си призная, предпочитам да съм пенсионерката от яхтата.
Така че като не можем да им осигурим по-хубав живот на родните пенсионери, поне да не ги нагрубяваме с реплики от рода на: „Къде се ръгаш, бе, бабке, с тия туби толкоз рано?Да не си бизнесдама?" Защото, ако се обидят и вземат да хукнат всички по разни круизи с платноходки, ние какво ще правим? Направо ще си умрем от мъка и от скука! Защото трамваите и сергиите ще са празни и защото... след тях сме ние.
Най-смешното е, че и те са били млади и са мечтали. Познайте за какво:
А/ Да висят по аптеките.
Б/ Да щъкат като хлебарки по пазарите.
В/ Да мизерстват.
Г/ Да обикалят света.
Според мен верният отговор е... Не съм много сигурна, ама мисля, че е Г .
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados