Линк към първа част >>>>
Линк към втора част >>>>>
Една нощ се прибирам от Търново по магистрала Хемус. Наближавам града. На входа на града като на всеки друг град в България има ограничение. Насочвам се към първия светофар и блея. Моята лента свети червено. Таймера отмерва секундите в обратен ред – двадесет и три; двадесет и две; двадесет и една, а аз си правя сметката да намаля така, че да не стоя много или да вляза направо с приплъзване в кръстовището.
Точно съм на около петдесетина метра и цялото кръстовище изгасва. Цялото! И уличното и светофарите. Всичко! След две три секунди светва. Ахааа…! Токов удар. Поглеждам си секцията на лентата – нормално както ми беше казала Лелка Къдрвелка: „След токов удар следват две или три минути жълти мигащи”. Така и стана. Помислих си точно на време. Ехаа… на главна съм… Виж ти късмет! С него ще си вляза в града. И то на летящ старт – на добре е значи. Минавам от втора на трета и настъпвам газта. Почти вече ще навлизам в кръстовището – а там то е ...