Когато постъпи на работа, в офиса я посрещнаха приветливо. С изключение на един млад колега, който нахално й намигна.
И тя веднага отиде при шефа да се оплаче от това долно, нагло посегателство над женската й същност и душа.
Младокът веднага бе предупреден, а когато – въпреки това – се опита да й обясни нещо си, уволнен…
След няколко години непознат клиент й подметна комплимент за фигурата. Тя вдигна скандал, извика полиция и долетяха три екипа – по тона разбрали, че става дума за убийство, а накрая клиентът се извини, плати тихо обезщетение /за да не се стига до съд/ и замина да си цери нервите.
Нейде там се лекуваха двама бивши мениджъри и четирима от офис планктона. Защото си бяха позволили непристойни приказки – според нея, засегнали женското й достойнство с намеци, носещи подтекст под подтекста…
И така – година след година. Мъжете я заобикаляха, няколко новоназначени, чули за нея, напускаха скоропостижно минното поле в офиса. Затова пък жените я разбраха повратно и две даже я поканиха на домашно кафе, заради което много, много съжаляваха…
Сега е щастлива и недосегаема. Пенсия, тиха самота, верни сърца наоколо. Които я посрещат у дома с кротко мъркане и сгушваха в нея без всякакви задни и предни помисли…
Най-после живот правилно по правилата…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados