27 oct 2007, 0:02

Празна чаша чай и труп 

  Prosa » Relatos
1400 0 4
2 мин за четене
Аз и Ти сме двете имена на Самотата.
Побутвам чашата си без чай малко по-близко към твоята.
Очаквам някаква реакция, дума или мисъл.
Очаквам.
Седим на брега на мълчанието.
Вълните гъделичкат пръстите на краката ми.
Седим на брега на мълчанието.
Очаквам.
Слънцето блести право в очите ми, сини, но не като морето или небето, а само като моите собствени очи…
Очите ми са сини само като моите очи и като никои други.
Побутвам чашата си без чай.
В тази чаша няма чай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??