Аз и Ти сме двете имена на Самотата.
Побутвам чашата си без чай малко по-близко към твоята.
Очаквам някаква реакция, дума или мисъл.
Очаквам.
Седим на брега на мълчанието.
Вълните гъделичкат пръстите на краката ми.
Седим на брега на мълчанието.
Очаквам.
Слънцето блести право в очите ми, сини, но не като морето или небето, а само като моите собствени очи…
Очите ми са сини само като моите очи и като никои други.
Побутвам чашата си без чай.
В тази чаша няма чай. ...